countenance

{'kauntinəns}
I. 1. лице, израз, изражение, черти (на лицето)
to change COUNTENANCE лицето/изражението ми се променя (от вълнение и пр.)
2. спокойствие, самообладание
to keep one's COUNTENANCE запазвам самообладание, сдържам се да не се изсмея
to put/stare someone out of COUNTENANCE смущавам някого, карам някого да се обърка
out of COUNTENANCE объркан, смутен
3. (морална) подкрепа
to give/lend COUNTENANCE to подкрепям
to keep someone in COUNTENANCE успокоявам/подкрепям някого
II. v одобрявам, допускам, насърчавам, подкрепям (морално)

* * *

{'kauntinъns} n 1. лице, израз, изражение, черти (на лице(2) {'kauntinъns} v одобрявам; допускам; насърчавам; подк

* * *

самообладание; одобрявам; допускам; изражение; израз; насърчавам;

* * *

1. (морална) подкрепа 2. i. лице, израз, изражение, черти (на лицето) 3. ii. v одобрявам, допускам, насърчавам, подкрепям (морално) 4. out of countenance объркан, смутен 5. to change countenance лицето/изражението ми се променя (от вълнение и пр.) 6. to give/lend countenance to подкрепям 7. to keep one's countenance запазвам самообладание, сдържам се да не се изсмея 8. to keep someone in countenance успокоявам/подкрепям някого 9. to put/stare someone out of countenance смущавам някого, карам някого да се обърка 10. спокойствие, самообладание

* * *

countenance[´kauntinəns] I. n 1. израз, изражение, вид, черти (на лицето); лице, "образ"; of fierce \countenance със свиреп вид; his \countenance fell лицето му помръкна, омърлуши се; 2. морална подкрепа; to give (lend) \countenance давам моралната си подкрепа, насърчавам; 3. спокойствие, самообладание; to keep (lose) o.'s \countenance пазя (губя) самообладание; II. v 1. допускам; 2. одобрявам; подкрепям морално, заставам зад, насърчавам; they would never \countenance lying никога не биха застанали зад лъжа.